Две години минаха от началото на тази война. Вие сте млади и не помните, та нека ви припомня.
ПРЕДИСТОРИЯ. Американците правеха цял февруари учения на мексиканската граница. “Нищо особено” казваха и двете страни. Даже мексиканският президент Зелинас се беше поразсърдил, че “всяват паника”. Леко стресирани бяха немеца, френеца и “оня чорлавия” британец. Всички те бяха поканени в Белия дом, сложени на една въздълга маса и уверѐни, че нищо повече от тия учения на границата няма да се случи. Гарант бе лично ЮеС президент Пуйтън. Пуйтън таман се отръскостискаше с китайският сюпримлидер след Зимната олимпиада и войната почна̀.
ЕКШЪН. Американците както правеха учението и зеха че минаха в Мексико. Пуйтън каза, че било “спец.военна операция” и дехиспанизация на американското население. Бе американска работа. Щял да обясни после, че било набързо. Един път да стигнеш Акапулко и спирал. Нормалният човечец навсякъде по света бе в шок. Правеше който с квот" може. Кой прати неко песо, кой използвани гащи, кой направи мъфини в цветовете на Мексиканското знаме. В Европа набързо осъдихме американската агресия. Изгонихеме Макдоналдс. Затворихме границите за американци и набързо дадохме една “Евровизия” на мексиканската песен. Едни със сомбрерота. Страшно парче. Още си я тананикам. Ама войната се закучи. Как беха тръгнали „краварите“ към Мексико сити и се спече работата. Затънаха в тинята, блъскаха кактуси, мексикански трактористи теглеха прехвалените М1 Адамси. Европа продължаваше със съпричастност и санкции. Спрехме „Фордовете“, ама те и без това не палеха зимата. Кока-Колата сменихме с Дерби. Европа – хуу, ама у нас... У нас малко се поляризирахме. Поколението, което обича Щатите и било на бригада в Кейп Код, отначало малко се стресна, ама после се окопити и почна гордо да вее знамената и да слага W на прозорците. От изорибанд. Щото W беше буквата на операцията. Неа ви обяснявам. Другите, така по европейски маниер, малко солидарност, малко шествие, малко хуманитарна помощ, ама.. толкоз. Идва Зеленкас да иска гранати, и БТР-и. Поснимаха се с него. Обещаха. Некъде на панамския канал са. Сериозно, човек. Мексиканците се справяха много по-добре без нашата помощ. А войната се клати като на коч опашката. А у тая посока, а у оная. Уж, ония да стигнат до Акапулко, ама и до Акумал не може да стигнат. Мексиканците удържат. Контраофанзива има, ама е за малките селца – Патцкуаро, Бернал и такива. Като във всяка война страдат хорицата, а край се не вижда...
ФИНАЛ. На всеки две-три седмици неко умна глава дава „поне пет варианта за бъдещето на войната“ четете тях. Я кво мислим... Дехиспанизация на американското население – нема да направят. Т"ва ти го казвам. Мексико дали ще си върне териториите преди „операцията“ - и това нема да стане. Може и да има някакъв мир, ама ще почнат да се тероризират един-друг. И това не е живот. Ще си стиснат ли ръцете Пуйтън и Зелинас. Ако един от двамата не пукне – сигурно. И пак ще се тероризират. Я бомба у метрото у Ню Йорк, я запалят Мексико сити....А и двамата изглеждат у добро здраве, колко и да излизат „лекари“ да коментират по снимка. Мани знамената, сички са правени в Китай. Войната е гадно нещо. Жалко за хорицата...
Президентът на Мексико иска помощ от САЩ...
Mексико - в нова версия
Йога - път към инвалидност и...духовна с...
Някои основни загуби във връзка с разгро...