Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2010 23:37 - 133 години от Шипченската епопея
Автор: genadi2000 Категория: Политика   
Прочетен: 3194 Коментари: 0 Гласове:
4



Около 28.07.1877 г. командващият турския корпус Сюлейман паша успява да съсредоточи около себе си близо 35 000 души в покрайнините на Стара Загора. Градът вече е зает от Предния отряд на руската армия, наброяващ около 3500 човека, включително българското опълчение. На 31 юли, след шестчасов бой, Предния отряд е отхвърлен към старопланинските проходи, след като губи около 400 човека . Част от опълченците обаче, а също и казаците, се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август. Това, а и чувствителните загуби, които понасят войските му, разколебават Сюлейман паша, който не развива успеха си и не прави опит да организира преследване. Вместо това предпочита да изгори до основи Стара Загора. Междувременно Предният отряд е разформирован, а отбраната на старопланинските проходи е възложена на ген. Феодор Радецки, който назначава за отбраната на Шипченския проход ген. Николай Столетов.

Ген. Столетов решава да се отбранява на старите турски позиции около връх Св. Никола. Те са в най-високата част на минаващият източно от върха стратегически път от с. Шипка за Габрово. Позицията е доста трудна за отбрана. Основният проблем е, че при наличните около 5500 - 6000 човека не е възможно да се отделят войски за отбраната на двата съседни върха Малък Бедек и Йешил тепе, разположени по-високо от основната позиция. По този начин тя цялата, а и всички водоизточници, са под кръстосания ефективен огън от съседните височини. Стръмните околни склонове пък предлагат много мъртви пространства, улесняващи скритото придвижване и съсредоточаване на атакуващи. С войските, с които разполага, Столетов е принуден да укрепи само връх Св. Никола, Шипка и хребета, който ги съединява, като изгражда четири опорни района - Св. Никола с фронт на юг, преграждащ пътя от с. Шипка; хребета и самата Шипка с фронт на изток и север и Кючук Йешил тепе - на запад. Оборудвани са няколко батареи - Голямата от 4 оръдия с обстрел на запад в доста широк сектор, Малката от две оръдия, обстрелваща директно подстъпите от юг и Стоманената, включваща 6 оръдия - на изток. Пред и около тях са разположени пехотните роти от 3 батальон на 36 полк. Освен това Западният опорен район разполага с Централната батарея от 4 оръдия с възможност за почти кръгов обстрел, около която, в няколко реда, са ротите на 1 батальон от 36 пехотен полк, а на Северният опорен район около вр. Шипка старото турско укрепление е преустроено за 4 оръдия с почти кръгов обстрел, като пред и около тях има две роти пехота. Източният опорен район се отбранява само от пехота в два реда окопи по склоновете на вр. Шипка с фронт изток, югоизток и включва състава на 2 /командир майор Куртянов/, 3 /майор Чиляев/ и 5 опълченска дружина. Резервът, съставен от 1 опълченска дружина, под командването на подп. Кесяков и 4 опълченска дружина с командир майор Редкин, както и три роти, е разположен от двете страни на шосето по хребета между върховете Св.Никола и Шипка. Заради липсата на подходящи инструменти обаче и скалистия терен, до началото на боевете отбраняващите се не успяват да постигнат приемлив профил на земните съоръжения.

Вечерта на 20 август армията на Сюлейман паша се съсредоточава около с. Шипка в състав: 48 табора пехота, 5 ескадрона, 14 отряда башибозук и 8 батареи - общо към 27 000 човека с 48 оръдия. Срещу тях ген. Столетов противопоставя 36 пехотен Орловски полк и пет опълченски дружини – общо приблизително 6000 човека и 27 оръдия, плюс четири сотни казаци. Отбранителната позиция около вр. Св. Никола се командва от полк. граф Толстой, който е командир на 3 опълченска бригада, левият фланг на отбраната, където основно са българите - от полк. княз Вяземски, командир на 1 опълченска бригада и позициите от север - от полк. де Прерадович.

Планът за настъпление на Сюлейман паша е да ангажира силите на защитниците с демонстративна атака от юг по шосето с 8 табора под командването на Шукри паша, след което да предприеме основната атака от югоизток с 16 табора и една планинска батарея, командвани от Реджеб паша. Определени са подстъпите за атака, към които турските части, възползвайки се от терена, се изнасят толкова скрито, че предните руски постове долагат за появата им едва към 6 часа сутринта. Същевременно турците започват да изграждат батарея за 8 оръдия на връх Малък Бедек. Опитът на руската артилерия да попречи е безуспешен заради ниската ефективност на огъня, но работите и без това вървят толкова бавно, че русите прекратяват стрелбата. А и скоро са ангажирани с по-сериозни опасности. Към 8 часа Столетов разбира замисъла на противника и усилва района на Св. Никола с целия резерв. Скоро след това, с известно закъснение, Шукри паша започва своята демонстративна атака. Тя обаче бързо се превръща в действителна, турците упорито напредват по шосето под стрелковия и оръдеен огън, но в крайна сметка са отблъснати. Малко преди обед на руските позиции пристига и 35 Брянски полк, който ген. Столетов оставя в резерв. Към 13 часа, частите на Реджеб паша успяват най-сетне да се разгърнат на изходните си позиции и с около 7 табора /вместо планираните 16/ атакуват Стоманената батарея на Св. Никола. Артилерийският огън забавя и постепенно спира атакуващите, които накрая са отблъснати. Те обаче тръгват пак, вече във взаимодействие с частите на Шукри паша, но отново са отхвърлени по същия начин. До вечерта това се повтаря още три пъти. Вече след смрачаване турците опитват една внезапна атака към Стоманената батарея, но и тя е отбита без особени трудности.

На следващия ден, 22 август, назначената атака се отлага от Сюлейман паша. Той заповядва на началник-щаба Омер паша и на Вейсел паша да извършат рекогносцировка на подстъпите от изток и запад. След нея Сюлейман решава, че условията позволяват осъществяването на двоен обхват на руските позиции. Междувременно през нощта турците успяват да оборудват батареята от 8 оръдия на връх Малък Бедек и да качат едно оръдие на вр. Демир тепе, което открива огън във фланг. Ответния огън на руската артилерия скоро го сваля от там и подавя стрелбата от Малък Бедек, но тази турска батарея продължава да е сериозна заплаха. В това време, в изпълнение на Сюлеймановия план, частите на Реджеб паша на десния фланг са усилени с още пет табора и 8 оръдия, а още по-вдясно скрито се изнасят още 5 табора, които под командването на Вейсел паша имат за задача да отрежат от север шосето за Габрово и да излязат в тила на руската позиция. Заедно с това от запад по хребета откъм вр.Малуша се разполагат 4 табора и 8 оръдия под командването на Ресим паша.

На 23 август боят започва с артилерийска престрелка и мощна атака на турците от запад. Налага се да се включи част от резерва, след което тя е отразена. Едновременно с това турците откриват от изток силен артилерийски огън, последван от атака с шест табора. Използвайки гората за прикритие, около 6 часа сутринта те излизат на около 200-300 крачки от позициите на 2, 3 и 5 опълченска дружина и 8 рота на Брянския полк и се втурват в атака. Обаче 2 и 3 дружина ги посрещат с удар на щик и в яростен ръкопашен бой ги изтласкват обратно. Около 8 часа атака започват и десетте табора на Реджеб паша, а малко по-късно Вейсел паша подновява атаката към шосето за Габрово северно от Шипка. Тук защитниците разполагат само с две роти от Брянския полк, които без всякакво колебание контраатакуват и отхвърлят противника. Тези общо 400 човека с безпримерна храброст удържат атаките на около 2500 турци чак до обед.
По същото време отряда на Ресим паша е усилен с още 6 табора, а южното направление на атаката – с още четири. Когато след обяд Ресим паша възобновява атаката от запад, настъпва кулминацията и събитията приемат драматичен обрат. Нови свежи турски части навлизат в боя, позицията е атакувана едновременно от юг, запад и изток, където се съживяват вяло нападащите до този момент части на Вейсел паша. След 13 часови тежки боеве прикритието на западния район – силно обезкървено и почти без боеприпаси – е принудено да започне да се оттегля. Дори и тогава овладяването на Кючук Йешил тепе остава единственият по-съществен успех на турците. Обаче опълчението и руските войски са изтощени до предела на своите човешки и материални сили, твърде голямо е численото и огнево надмощие на противника, яростните пълчища налитат от три страни, докато нажежените оръдия и старото, частично негодно оръжие на защитниците започва да отказва. В късния следобед на 23 август под ураганният оръдеен огън на турските батареи отбраната започва да се разпада, силно разколебан е духът на бойците и положението става извънредно критично. Именно тогава, около 17.30 часа, буквално в последния момент, на позициите се появява авангардът на 4 стрелкова бригада, която отчаяно е бързала на помощ. На Шипка пристига лично и ген. Радецки От движение 16 рота от 4 батальон контраатакува турците на Кючук Йешил тепе; там русите не постигат успех, но изморените и обезверени части на Вейсел паша отстъпват от изток и защитниците успяват да удържат позицията.
През нощта са придвижени нови руски подкрепления, така че сутринта на 24 август балансът на силите вече е в полза на отбраняващите се. Десет батальона са настанени директно в прохода, а други 19 се съсредоточават в тила на позицията. Турците обаче не знаят това и още в ранни зори Вейсел паша се опитва с изненада да овладее шосето за Габрово, но е решително отблъснат от 13 стрелкови батальон. Постепенно боят се разпространява по целият фронт със силна стрелба и опити за атаки на различни участъци. Срещу Стоманената батарея настървено настъпват частите на Салих паша, които предния ден не участват в сражението. Около обед турците сполучват да проникнат в позицията, защитниците излизат от окопите и около оръдията се завързва свиреп ръкопашен бой. Включването на резерви позволява на руснаците да изтласкат противника и да го разколебаят за нови атаки. От запад частите на Ресим паша на няколко пъти се вдигат в атака, но със силен огън отбраняващите се ги връщат на изходни позиции. По обед Радецки заповядва атака на Кючук Йешил тепе, което е ключова височина, но опитите да се завладее не успяват и руснаците се оттеглят с много жертви. Привечер интензивността на огъня спада, но Ресим паша още не се е отказал. Той моли главнокомандващия за помощ и получава още 4 табора, но не успява да постигне нищо съществено. Същата нощ 1, 2, 3, и 5 опълченска дружини, които за четири дни боеве са изгубили 40 % от офицерския и 26% от личния си състав, се изтеглят за почивка и превъоръжаване в Габрово, а 5 дружина остава на позициите до 31 август.
На 25 август боевете са съсредоточени главно около Йешил тепе. Руснаците упорито атакуват вълна след вълна и това ги довежда почти до успех, когато на помощ на Ресим паша се притичват войските на Вейсел паша, след като извършват изключително труден и опасен преход. Разбити, руските части преминават в отбрана, ограничена на запад до Кючук Йешил тепе. Така руските позиции продължават да са обхванати от три страни, като противникът владее господстващите височини. На другия ден по целият фронт се водят само престрелки, с което приключват шестдневните боеве за Шипка и войските преминават към позиционна борба. Започва прословутото „стоене на Шипка”, при което в предстоящите мразовити зимни дни ще изгубят живота си още стотици руски войници, загинали от студа, несгодите или при изненадващите турски атаки. Чутовната шипченска епопея ще завърши едва на следващата година с разгрома на турската групировка при Шейново.

image



ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

 

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!



 




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: genadi2000
Категория: Политика
Прочетен: 2826246
Постинги: 248
Коментари: 1991
Гласове: 814
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930