Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2010 01:20 - А къде е БХК, къде са "защитниците" на човешките права?
Автор: genadi2000 Категория: Политика   
Прочетен: 1861 Коментари: 2 Гласове:
3



Мангали пребиха до смърт човек в София на 4 Юли 2010!!!

А къде е БХК, къде са "защитниците" на човешките права? Или те са се специализирали да защитават цигани, анархо-комунисти, незаконни емигранти, гейове, педерасти, лесбийки и т.н.
А къде са посланиците на САЩ, Великобритания и т.н., да излязат с една декларация...

http://www.btv.bg/az-reporterut/id/12/pg/1/usernews/792592873





Гласувай:
3
0



1. konstant7 - *
07.07.2010 01:48
БХК - защитава човешките права на малцинствата.
Декларациите на който и да е - за какво ти са ? те не са помогнали никому и никога.
За защита правата на мнозинството ,пътя е друг....
----------------------------------------
Поздрави !
цитирай
2. genadi2000 - Bulgaria - 2029
07.07.2010 20:33
Рамзи щракна със запалката и внимателно започна да загрява капачката, съдържаща вода от кенефа, лимонтузу и, разбира се, хероин. Не се чувстваше добре.

Това му беше вече третия шприц от сутринта, а продължаваше да се чувства така, сякаш всичките лайна на света се бяха стоварили върху главата му и го притискаха в неумолимата си прегръдка. Изтегли течността от капачката с придобита през годините рутина и без повече да се мотае заби иглата в голямата, изпъкнала вена на хуя си, който предварително беше омотал с турникет. Ръцете и краката му, общо взето вече не ставаха за тази работа, защото вените по тях бяха така калцирани, че беше почти невъзможно да се забие в тях каквото и да е. Приятна топлина се разля по тялото на Рамзи и Световният Говнян Океан сякаш малко поразхлаби задушаващата си прегръдка. Запали цигара и моментално повърна в кенефа. Драйфаше стомашен сок, внимавайки да не нацапа новата си униформа. Все още не се чувстваше както трябва. Извади от джоба си измачкания пакет хероин и го погледена със съжаление. Беше останало твърде малко, ако си го праснеше още сега следобед щеше да се почувства особено зле. Щеше да го втресе, да му избие студена пот, щеше да врещи и да трепери неудържимо, а колегите му не гледаха на това с добро око. Въздъхна тъжно и прибра пакета обратно в джоба си. Животът е гаден помисли си той и излезе неудовлетворен от кенефа.
Животът наистина не бе особено благосклонен към Рамзи. Обременил го беше още първоначално с факта, че се бе родил циганин. В последствие му бе нанесъл втори удар, превръщайки го в наркоман. Като капак на всичко беше и гей. Даже не и гей, а най-обикновен педераст, тъй като изкуството и културата му бяха напълно чужди ( пък и беше неграмотен ). Освен това на четиринадесет годишна възраст баща му ( който, разбира се, редовно блудстваше с него ), го венча насила за една дванадесет годишна циганка, която поради особеното либидо на Рамзи не предизвикваше у него никакъв интерес, даже го караше да потръпва от погнуса всеки път, когато се прибираше вкъщи и трябваше да легне до нея в семейното ложе. Тя пък, курвата мръсна, излежда се ебеше за живо и за умряло, защото му народи седем деца без да я е чукал дори веднъж и сега му се налагаше да изхранва многобройна челяд, която дори на беше от него. От спомена за това по гърба му полазиха тръпки и се почувства поне с три степени по-зле. Опря се о стената и изчака пристъпът да премине. Когато тръпките и позивите за повръщане попреминаха той продължи към бюрото си, въртейки задник доколкото позволяваше затрудненото му положение.
Рамзи, освен всичко останало, беше и полицай от Регионалната Циганска Служба за Борба с Белите Продавачи на Леки Дроги. Беше се издигнал в службата до младши лейтенант благодарение на факта, че с началника на отдела, майор Юсуф, бяха стари гаджета. Стана полицай пък благодарение на брат си Реджеп, който наследи семейния бизнес от баща им и сега беше богат и уважаван от всички търговец на хероин. Издигна голяма бяла къща на мястото на коптора, в който живееха преди, а на Рамзи, с когото отдавна поддържаха интимни отношения, купи тристаен апартамент в престижен цигански квартал. Също така благодарение на него Рамзи можеше да подхранва леката си слабост към хероина, защото Реджеп избиваше доволни количества стаф, продавайки на гяурите счукани керемиди, с цел да понамали популацията им. Но напоследък брат му не съумяваше да задоволи нарастналите потребности на Рамзи и на последния му се налагаше да се снабдява с лекарство и от други места. Тъй като беше свикнал хероинът да му е безплатен, пък и не можеше да отделя от скромната си полицейска заплата за това ( жена и седем деца не са шега работа), Рамзи намери друг начин, далеч по-евтин. Фактът, че беше и бездруго педераст го улесняваше в голяма степен, даже някои наркодилъри с по-подчертано предпочитание към мъжките ласки му се обаждаха в службата, за да го питат дали не иска стаф, още сега и на момента. Как му се искаше и сега да се обади някой такъв благодетел и да изрече така бленуваните думи Но уви, телефонът днес сякаш бе онемял.
Рамзи въздъхна тежко и положи кльощав задник на стола пред бюрото си и обхвана пулсиращата си глава с две ръце. Имаше чувството че ще се пръсне. Замисли се откъде да си намери стаф. Познаваше един дилър, който даваше веднага пакет срещу свирка, но в момента Рамзи беше затупан от работа бяха пипнали някакъв гяур с три грама и половина трева и сега трябваше да слиза в килиите на всеки кръгъл час и да го смачква от бой докато отрепката не си признае че продава Леки Дроги. Нямаше никакъв начин да се измъкне от участъка за достатъчно дълго все пак дългът си е дълг.
Какви неща трябва да понасям заради гадните гяури-наркодилъри! помисли си той и ядно скръцна със зъби. Следващият път направо щеше да изкърти главата на гадното копеле, само стой та гледай! От мисълта за това му поолекна и той се отпусна на стола, отчасти успокоен. В този момент погледът му се спря на оставената на бюрото му бележка. Отвори я и видя нарисувания на нея голям хуй. Това означаваше, че майор Юсуф го вика за Ежедневния Инструктаж. Рамзи изсумтя, изправи се и тръгна към кабинета на началника с известно нежелание беше му твърде гадно дори за по принцип любимия му Инстуктаж.
Почука два пъти бавно и три пъти по-бързо това беше специалният полицейски код за извънредни ситуации - и влезе в кабинета. Майор Юсуф седеше зад бюрото си, вперил строг поглед пред себе си. Той беше към петдесетте, нисък и пълен, с тъмнокафява кожа и прошерени коси и мустаци. Беше облечен в парадната униформа на РЦСББПЛД, а именно червена риза на сини, зелени и оранжеви петна с извезан розов надпис POLICE на джобчето, и лилави панталони с кремав кант. Върху гърдите му гордо блестеше полицейска значка, а на главата му се кипреше кокетна фуражка цвят каки. В ръката си държеше позлатена писалка, с която рисуваше крилати курове на листа пред себе си (използваше я предимно за такива неща, тъй като той, както и Рамзи, беше неграмотен). Цялостното му излъчване навяваше на Рамзи мисли за мъжество и страст. Майор Юсуф имаше щастлив брак с мъж на почти неговите години, заедно отгледаха четири момченца, които израстнаха здрави и будни педерасти, даже трима от тях вече си имаха мъже и семейства ( Рамзи винаги им беше завиждал заради шанса в живота, който той никога не бе имал ). Майора живееше в триетажна къща в най-престижното гето, имаше четири сателита, шест телевизора, бял мерцедес, пък и беше скътал бая парици чеиз за сватбата на най-малкия си син. Въобще беше напълно преуспял в живота. Само че от дългите години домакинска работа вкъщи мъжът му беше поувиснал и поувяхнал и вече не възбуждаше майора както преди, което го накара да потърси връзка с по-младия и сексапилен Рамзи. Хареса в него начина, по който въртеше дупето си, влажните му изкусителни черни очи, които сякаш го подканяха да бръкне в панталона си и нежното му, смугло лице с малка, чувствна устичка, в която той с удоволствие се празнеше ежедневно. Майорът, естествено, криеше любовната си авантюра от мъжа си, който наскоро беше влязъл в критическата и често изпадаше в нервни кризи, а и един развод значително би намалил финансовите му авоари.
Рамзи присъпи в кабинета, изпъна се като струна и отдаде чест на майора, рапортувайки с висок глас:
Господин Майор, младши лейтенант Рамзи, разрешете да доложа! (разговорът между двамата се провеждаше на матерен език, който тук за улеснение сме транслирали в не-матерен)
Разрешавам! отговори му майорът, разкопчавайки панталона си. Рамзи без да чака клекна под бюрото и пое вече еректиралия кур в устата си. Дългогодишният му опит в свирките го беше превърнал в орална богиня той лижеше, мачкаше, смучеше, лигавеше и целуваше големия черен хуй, извор на благоденствието му, карайки майора да се гърчи и мучи от удоволствие. С едната си ръка галеше тлъстите провиснали ташаци на шефа си, а другата беше свряна дълбоко в кафявия център на страстта му. Майорът беше хванал главта му и натискаше толкова силно, че Рамзи усещаше пулсиращия кур чак в трахеята си. Скоро рутината каза думата си и майорът с вик изригна гъста сперма в устата и гърлото на подчинения си, оставяйки малки, лепкави капчици по дългите му, хусарски мустаци. После, без никаква почивка, просна Рамзи по очи на бюрото си и с победоносен възглас пронкна в бленуваното отверстие. Младши лейтенентът, вече възбуден до крайност, започна да пъшка и да върти задник от удоволствие. Майорът го помпаше с мощни тласъци, каращи главата на Рамзи да се удря периодически в кутията на компютъра, което го възбуждаше допълнително. Разни предмети започнаха да падат от бюрото, факт, останал незабелязан от двамата любовници, които крещяха и стенеха, изпепелявани в огъня на страстта. Сега майорът беше хванал Рамзи за мустаците и опъвайки ги виеше Дий! Дий! докато го пронизваше с дебелото си, черно острие. Разлигавеният задник на младши лейтенанта с тихо шляпане поглъщаше колосалния кур на шефа си в топлата си и гостопримна обител, като се свиваше и разпускаше за да достави максимално удоволствие на напиращия нашественик. От очите на Рамзи се стичаха сълзи на наслада.
След известно време майорът реши да смени позата и обърна Рамзи по гръб, качвайки краката му на раменете си. Навлизането беше зашеметяващо и двамата изквичаха от неописуемото удоволствие, граничещо с нирвана. След няколко мощни тласъка майорът измуча и се изпразни гъсто върху треперещия корем на Рамзи, с което Ежедневният Инструктаж приключи. Двмата легнаха на бюрото прегърнати и запалиха цигара със стаф.
Трябва да поговорим. каза майора гърлено, опитвайки се да задържи дима максимално дълго. Рамзи го изгледа учудено досега никога не бяха разговаряли след акта. Незнайно защо този факт го притесни.
Може би няма да се видим повече продължи майорът. Ченето на Рамзи увисна от почуда.
Но защо, та аз те обичам? промълви той през напиращия вече от гърлото му плач.
Работата е твърде сложна каза майорът с изкривено от болка лице Завърши вътрешното разследване за расова чистота в отдела, което установи че ти си негоден за работа при нас думите му увиснаха във въздуха. Долната устна на Рамзи трепереше, а от очите му се стичаха едри сълзи, които капеха върху бюрото, размазвайки нарисуваните крилати хуеве.
Но аз съм чистокръвен циганин! проплака той
Не си, както изглежда. каза майора, като го потупа бащински по рамото Разследването установи, че прабаба ти е била китайка, следователно и ти си една осма китаец и като такъв не можеш повече да работиш тук. Принуден съм да те уволня момче, няма как.
Рамзи изхвърча разплакан от участъка. Дълго броди по улиците, незнаещ какво да прави, докато накрая се свлече в пълно изтощение на една пейка в парка. Светът се беше сринал пред очите му. Беше свикнал с факта, че е циганин, наркоман и педераст. Почти беше свикнал и с гнусната твар, обитаваща дома му и с многолюдната й челяд. Но това вече беше твърде много. Китаец! Внезапно му стана непоносимо зле, зави му се свят и той започна да повръща до пейката. Тогава се сети за пакета, лежащ услужливо в джоба му. Извади го с треперещи пръсти, сготви бързо дозата и моментално я инжектира в една от сравнително запазените вени на врата си. Почувства се малко по-добре. Опита се да събере мислите си. Равносметката не му хареса никак няма вече полицийска заплата, няма привилегии, нищо. Търговците на стаф вече нямаше да му дават материал за свирка та кой ще позволи на един китаец да му духа?! Даже брат му щеше да се отрече от него, защото не съумя да опази семейната чест. Освен това днес изгуби любовта на живота си. Сети се за жена си отвратителната, разплута гад, чиято разчекната путка се беше превърнала в конвеер за малките, врещящи уродчета, правещи от живота му ад. АД! Внезапно в главата на Рамзи изплува мисъл кристално-бистра и ясна. В просълзените му очи блесна твърдост, неподозирана преди. Той беше решил!
В шестнадесет часа и двадесет и четири минути същия ден младши лейтенант Рамзи се самоуби чрез единичен изстрел в слепоочието със служебния си пистолет Макаров, отивайки в един по-добър свят, където любовта е вечна, а хероинът безплатен.


PS. В последствие се установи, че данните от разследването са неверни и Рамзи бе повишен посмъртно в чин лейтенант. Виновните са наказани.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: genadi2000
Категория: Политика
Прочетен: 2798428
Постинги: 248
Коментари: 1991
Гласове: 814
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31