Откъсът е из книгата на Митрополит Методий Кусев - "Възпитанието в духа на християнството", издадена в Казанлък през 1895 г.


За безбожието и социализма Страница 1 от 7

Способен ли е безбожникът учител за възпитател и какви резултати ще се получат от неговото възпитателно дело?

 

Преди всичко: 1) той е неспособен за възпитател и 2) той е способен за превратно възпитание.

1. Той е неспособен за делото на възпитанието, защото не вярва в съществуванието на дух, на душа като отделна, са­мостоятелна, свободна личност. Функциите, проявленията или деятелността на духа той обяснява с физическо-механическите движения на мозъчните молекули, на веществените атоми. Оттук той естествено отхвърля основния принцип на възпитанието, че духовете на маловъзрастните, на по-слаби­те се влияят от духовете на по-силните. Поради това безбож­никът възпитател, бил той учител или родител, като счита за излишно преражданието на възпитаника чрез кръщението, той оставя в пренебрежение:

А. Нуждата, щото детето от най-малката възраст да се па­зи от поднебесните духове на злобата (Еф.6:12), защото той нито в съществуванието на зли духове вярва, нито във възможността за влиянието на духовете.

Напротив, християнинът възпитател счита за необходима преди всичко нуждата от преражданието на отрочето чрез тайнството на кръщението и миропомазанието, за да расте от­рочето в благодат, а не под влиянието на прародителския и родителските грехове. Зле правят онези от родителите, кои­то забавят кръщението на децата си, защото с това дават въз­можност на злото да расте, да се развива наедно с рЎстение­то на децата. От съприкосновението на злите духове детето се пази чрез средствата на църквата: с честото причестяване, с носението детето в църква, с горение ден и нощ кандило пред иконостаса, гдето спи детето, с често покаждание със смирна, с чести водосвети и други молитвословия. Най-къс­но от седмата година детето трябва да се подвежда често, най-малко един път в месеца, под изповед.

Б. Също така оставя в пренебрежност безбожникът възпита­тел и нуждата да се опази детето от влиянието, от съприкос­новението на хора с нравствен запас от долня проба. Колкото по-малко е детето, толко повече подлежи под влиянието на чужди духове; затова с толко по-голяма осторожност и внимание трябва да се пази от съприкосновението, от очите на лоши, невисоконравствени хора. Не е празна приказка мисълта за урочасвание на децата от погледите на лоши очи. Лошите очи, в които е съсредоточен електризмът на душевното превратно настроение на субекта, като се устремят върху крехкия и слаб организъм на детенцето, пронизват последното, произвождат поражение като от удар на стрела – и физическо, и психическо. Много лошо правят ония от родителите, които малките си де­ца дават за забавление на лица със съмнително душевно наст­роение, с долня проба нравственост и груб характер, защото върху душата на детето ще се отпечата техният нравствен за­пас. Още по-голямо престъпление правят ония от майките, ко­ито без особена нужда оставят грижата за кърмение на децата си на чужди майки, толко повече, ако последните не бъдат от известно честно семейство, с доказан благ характер и с чиста нравственост. Не е майка оная жена, която е родила детето, но е майка оная, която откърмува. която отгледва, която държи в прегръдките си и забавлява с любов отрочето. Отрочето ще по­лучи настроенията и характера на последнята, ако тя и да го е не раждала. Значи тя е действителната майка.

В. Практиката, която се упражнява у нас, може би по иконо­мически съображения, щото момчета и момичета да се учат наедно в първоначалните училища, във всякой случай указва на факта, че ний сме далеч от това да разбираме принципите на възпитанието. Освен ония обикновени лоши последствия от постоянното съпребивЎние на момичетата с момчетата, за ко­ито всякой се сеща, има и други, които ще се отразят печално върху характера на бъдещите майки. Резултат от това посто­янно, в занятие и в игри, съприкосновение на момчета с моми­чета ще бъде заличението на нежния характер на момичето, затриванието на многоценното девическо срамуване, усвояванието на момчешки, мъжки нрав, обръщанието им в суровички, в грубички – от постоянното търкание с шалавите момчета, под влиянието на техните улични псувни и ругателства, на тех­ните безобразни приказки и движения. Какво възпитание за де­виците! Най-драгоценните преимущества на момата –срамежливостта, “скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух” (1.Петър.З:4; 1.Тим.2:9) се принасят в жер­тва в смесените училища.

Г. Злото зима големи размери във възпитателното дело както в смесените, тъй и в несмесените училища още от това обстоятелство, че някои, ако не повечето от учителите, вън от занятната стая, вън от времето за преподавание не считат себе си за обязани да следят за поведението на учениците вън от училището, зад стените на училището, в двора на учили­щето и в стаите на училището. Пълният простор, безгранич­ната свобода да се сношават и да влизат в зимание-давание децата на неблаговъзпитаните семейства с децата на благовъзпитаните е едно обстоятелство, което указва на факта, че нашите училища, така поставени във възпитателно отноше­ние, служат за разсадници да се разпространява заразата на нравствения упадък на потомството. “Полаганието на усилия и трудението с ревност над развитието на своите питомци” не е достатъчно за оправдание на учителя, че си е изпълнил своето послание без да земе надлежните грижи и за възпи­танието на юношеството, чрез надлежен надзор за сношения­та им и за тяхното поведение вън от занятните часове. Невменяванието на себе си в обязаност да се бди за поведението и сношенията на учениците не намира ли своето оправдание в атеистическия принцип, че каквото и да правят учениците, всичко е добро, защото нищо не правят, освен онова, което им налага физиологическият процес на мозъчните молекули? Защо е тогава надзор? Не намира ли своето основание в тоя принцип и обстоятелството, щото в главните центрове, где­то има гимназии и се стичат множество ученици от области­те за образование, да не се земат надлежните мерки за откриванието на добре устроени пансиони с добър надзор за благовъзпитание? Да се оставят учениците да живеят във всякак­ви семейства, без никакъв надзор, и да се скитат в най-непот­ребните места не значи ли да се допусне несъзнателно тях­ното развращение или да се обясни това допущание с факта на поменатия атеистически принцип? Може ли подир туй един атеист да ръководи възпитателно дело, когато той според своето учение не допуща, че един ученик, който влиза в сно­шения и сделки с развратни хора, ще се повлияе от тях, тъй като немислимо е да се влияят духовете, когато тяхната де­ятелност е поставена в зависимост от движенията на мозъч­ните молекули?

Източник:http://www.razum.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=8%3Abroi-2-2003&id=68%3Aza-bezbojieto-i-sotzializma&lang=bg
 

Много смехотворно ми звучи всичко това. Хората би трябвало да се разделят не на вярващи и невярващи, а на добри и лоши. На кадърни и некадърни. На знаещи и незнаещи. И т.н. Поради което е нелепо да се настоява, че добрите педагози са само и единствено вярващите в Бога.
/Поради обстоятелството, че дори самите вярващи не знаят какво точно е то това Бог/